Пълномощно

Пълномощно, с което едно лице (упълномощител) овластява друго (пълномощник) да извършва от негово име определени действия, например пред институция, банка или търговския регистър. Образецът е за конкретно изброени права.

Образецът е за конкретно изброени действия пред институция или банка. За продажба на имот или дялове, за банкова сделка или когато подписвате в чужбина можем да изготвим пълномощно за конкретния случай и да проверим какво изисква институцията. Заявете консултация

С пълномощното упълномощителят дава на пълномощника представителна власт. Действията, които пълномощникът извършва в нейните граници, пораждат последици направо за упълномощителя (чл. 36 от Закона за задълженията и договорите, ЗЗД). Обемът на властта спрямо третите лица се определя от това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 ЗЗД). Затова правата трябва да са изброени конкретно: институциите и банките често не приемат пълномощно с общи думи като „да извършва всякакви действия“.

Какво да впишете

• данните на упълномощителя и на пълномощника: имена, ЕГН или ЛНЧ, данни от документа за самоличност и адрес, а за дружество – наименование, ЕИК, седалище и лицето, което го представлява;
• всяко действие, за което давате власт, и органа или лицето, пред които ще се извърши, например „да подаде заявление и да получи удостоверение за наследници от община [име]“;
• срок на валидност, ако не искате пълномощното да действа до оттеглянето му.

Образецът нарочно не дава на пълномощника право да преупълномощава други лица (чл. 43 ЗЗД), нито съгласие да договаря от ваше име със себе си или с лице, което също представлява (чл. 38 ЗЗД). Такива клаузи разширяват значително властта му и улесняват злоупотребата; добавяйте ги само след правна преценка за конкретния случай.

Когато власт получават няколко пълномощници, всеки от тях може да действа сам, ако от пълномощното не следва друго (чл. 39 ЗЗД). Ако искате да действат само заедно, напишете го изрично.

Кога е нужна нотариална заверка

Законът не изисква нотариална заверка за всяко пълномощно. Когато договорът, за който се дава власт, трябва да бъде сключен в особена форма, упълномощаването се дава в същата форма. За сделките в нотариална форма, например покупко-продажба на недвижим имот, пълномощното може да бъде писмено с нотариално удостоверяване на подписа и на съдържанието, извършени едновременно (чл. 37 ЗЗД). Много институции и банки приемат само пълномощно с нотариално заверен подпис, затова проверете изискването предварително.

При съдебно дело общото пълномощие дава право за всички процесуални действия, но за сключване на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на исканията на другата страна, за участие в медиация и за получаване на пари е нужно изрично пълномощно (чл. 34 от Гражданския процесуален кодекс).

Пълномощно, подписано в чужбина

Подписът може да бъде заверен в българско посолство или консулство или от местен нотариус. Документ, заверен от чуждестранен нотариус, по правило се снабдява с апостил по Хагската конвенция от 1961 г. или се легализира, освен ако международен договор освобождава от това, и се превежда на български език. На английската страница на този образец е даден преводът му; в България се представя българският текст или двуезично пълномощно.

Оттегляне и прекратяване

Упълномощителят може да оттегли пълномощието по всяко време, а пълномощникът може да се откаже от него; отказът от това право е недействителен (чл. 38 ЗЗД). Пълномощието се прекратява и със смъртта или поставянето под запрещение на упълномощителя или на пълномощника, а при юридическо лице – с прекратяването му. Прекратяването не може да се противопостави на трети лица, които добросъвестно са договаряли с пълномощника (чл. 41 ЗЗД). Затова при оттегляне уведомете писмено пълномощника и лицата, пред които той действа, и поискайте оригинала обратно.

Всички образци