Събиране на вземания

Извънсъдебно събиране: покана, признание на дълга и споразумение за разсрочване

Поканата за плащане има правни последици. Когато за изпълнението няма уговорен срок, длъжникът изпада в забава едва след като бъде поканен (чл. 84, ал. 2 ЗЗД), и от този момент дължи законна лихва. По търговски сделки уговореният срок за плащане по правило не може да надхвърля 60 дни (чл. 303а ТЗ), а при забава кредиторът има право освен на законна лихва и на обезщетение за разходите по събирането в определен от закона минимален размер, без да е необходима покана (чл. 309а ТЗ).

Писменото признание на задължението (подписан акт за сверка, споразумение или изрично изявление на длъжника) прекъсва давността и улеснява доказването. Споразумение за разсрочване, в което подписите са нотариално удостоверени, дава основание при неплащане да се поиска заповед за изпълнение с разпореждане за незабавно изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК. Същата цел постига запис на заповед, издаден за обезпечаване на разсроченото плащане. Ако обаче има признаци, че длъжникът се разпорежда с имуществото си, преговорите не бива да отлагат съдебните действия и обезпечението.

На този етап подготвяме:

• покана с точно определени сума, основание и срок за плащане
• акт за сверка или друго писмено признание на задължението
• споразумение за разсрочване с нотариално удостоверени подписи и клауза за предсрочна изискуемост
• запис на заповед като обезпечение на разсроченото плащане

Заповедно производство по чл. 410 и чл. 417 ГПК

От 1 юли 2025 г. заповедното производство се води в електронна форма, а заявленията се разпределят централизирано, на случаен принцип, между районните съдилища в страната; за някои заявления по чл. 417 ГПК законът запазва местната подсъдност. Търговците и лицата, представлявани от адвокат, подават заявленията само по електронен път. Съдът разглежда заявлението, без да изслушва длъжника, като проверява редовността му и дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави. Когато вземането произтича от договор с потребител, към заявлението се прилагат договорът и общите условия, а съдът проверява служебно за неравноправни клаузи.

Заповед не се издава, ако длъжникът няма постоянен адрес или седалище в България или няма обичайно местопребиваване или място на дейност в страната. За такива длъжници в ЕС подходящият инструмент е европейската заповед за плащане, а извън ЕС това е исковият процес. Когато уважи заявление по чл. 417 ГПК, съдът издава заповедта заедно с разпореждане за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, така че изпълнителното дело може да бъде образувано веднага. В случаите по чл. 417, ал. 1, т. 1–9 ГПК възражението на длъжника не спира изпълнението, освен ако той представи обезпечение в полза на кредитора; съдът може да спре изпълнението и при писмени доказателства, че вземането не се дължи, а за потребителите законът предвижда и допълнителни основания.

Един и същ адвокат от екипа води заповедното и изпълнителното производство от подаването на заявлението до приключването на изпълнителното дело.

Подробно: Събиране на вземания в България: покана, заповед за изпълнение или иск

Подробно: Получихте заповед за изпълнение: какво означава и как да подадете възражение

Установителен иск по чл. 422 ГПК

Съдът указва на заявителя да предяви иск за установяване на вземането, когато длъжникът е подал възражение в срок или когато заповедта му е връчена чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 5 ГПК. Искът се предявява в едномесечен срок от съобщението, като кредиторът довнася държавната такса. Ако това не бъде сторено, съдът обезсилва заповедта, а при заповед по чл. 417 ГПК обезсилва и издадения изпълнителен лист.

Предявен в срок, искът се смята предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед. Това има значение за давността и за законната лихва, която се дължи от тази дата, поради което следим сроковете в заповедното производство с особено внимание. В исковото производство съдът се произнася и по разноските, направени в заповедното производство. С установителния иск могат да бъдат съединени осъдителни искове за суми, които не са включени в заповедта, например за обезщетение за забава за следващ период.

Възражението на длъжника не се нуждае от мотиви, поради което истинската му защита често става известна едва с отговора на исковата молба. Затова подготвяме доказателствата за вземането още при подаването на заявлението, а когато има риск длъжникът да се разпореди с имуществото си, заедно с иска искаме и обезпечение: запор на банковите сметки или възбрана върху имот.

Принудително изпълнение: частен съдебен изпълнител и изпълнителни способи

Изпълнителното дело се образува въз основа на изпълнителен лист пред частен или държавен съдебен изпълнител. Взискателят избира частния съдебен изпълнител измежду компетентните по местонахождението на имуществото или по адреса на длъжника; изпълнение върху недвижим имот се извършва само от изпълнителя по местонахождението на имота. Съдебният изпълнител има достъп до информация за имуществото на длъжника, включително до Регистъра на банковите сметки и сейфове към Българската народна банка, до данните за трудовите договори и до Имотния регистър.

Запорите върху банковите сметки и възбраните върху имотите обикновено се налагат още с образуването на делото, едновременно с поканата за доброволно изпълнение, която дава на длъжника двуседмичен срок. След изтичането му изпълнителят може да пристъпи към опис и публична продан на движими вещи и недвижими имоти, както и към запор на вземанията на длъжника от негови контрагенти или на трудовото му възнаграждение в законовите граници. Държавата се смята винаги за присъединен взискател за публичните задължения на длъжника, което влияе на разпределението на постъпилите суми.

Изпълнителното производство изисква активност от кредитора. Ако в продължение на две години взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия, делото се прекратява по силата на закона (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Когато срещу длъжник търговец бъде открито производство по несъстоятелност, индивидуалното изпълнение се спира и вземането трябва да бъде предявено в производството по несъстоятелност.

Давност на вземанията: начало, прекъсване и изпълнителното производство

Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо (чл. 114 ЗЗД). Съдът не я прилага служебно: длъжникът трябва да се позове на нея (чл. 120 ЗЗД), а платеното след изтичането ѝ не може да бъде поискано обратно (чл. 118 ЗЗД). Когато вземането бъде установено със съдебно решение, новата давност е винаги пет години, включително за вземания, които иначе се погасяват с кратката тригодишна давност (чл. 117, ал. 2 ЗЗД).

Според тълкувателната практика на Върховния касационен съд в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко изпълнително действие, например с налагането на запор или възбрана, с описа на имущество или с искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ, но не спира, докато делото е висящо. Ако изпълнителни действия не се извършват, давността продължава да тече, а след две години бездействие делото се прекратява. Затова следим движението на всяко изпълнително дело и искаме нови способи, преди давността да е изтекла.

Някои вземания имат собствени срокове. Исковете срещу издателя на запис на заповед се погасяват с тригодишна давност от падежа, а обезщетенията и неустойките от неизпълнен договор се погасяват с кратката тригодишна давност по чл. 111 ЗЗД.

Трансгранично събиране в ЕС: европейска заповед за плащане и Регламент (ЕС) № 1215/2012

Срещу длъжник в друга държава от ЕС българското заповедно производство е неприложимо, но кредиторът разполага с европейски инструменти. Европейската заповед за плащане по Регламент (ЕО) № 1896/2006 се иска със стандартен формуляр, без ограничение на размера на вземането; длъжникът може да възрази в 30-дневен срок от връчването, след което делото продължава по общия исков ред, освен ако заявителят е поискал производството да бъде прекратено. За вземания до 5000 евро е предвидена европейската процедура за искове с малък материален интерес по Регламент (ЕО) № 861/2007, която по правило е писмена. Европейската заповед за запор на банкови сметки по Регламент (ЕС) № 655/2014 позволява сметките на длъжника в друга държава членка да бъдат блокирани, без той да бъде предварително уведомен. Тези три регламента не се прилагат по отношение на Дания.

Когато вземането вече е установено с българско съдебно решение, съдът издава удостоверение по чл. 53 от Регламент (ЕС) № 1215/2012 и решението се изпълнява в другата държава членка без производство по допускане на изпълнението. За безспорни вземания решението може да бъде удостоверено и като европейско изпълнително основание по Регламент (ЕО) № 805/2004. Изпълнението в чужбина координираме с местни съдебни изпълнители и адвокати, а преписката и кореспонденцията водим на английски, руски или немски език.