Обида и клевета във Facebook и в интернет: тъжба или иск и пред кой съд

Ива Петкова, адвокат · Публикувано 29 октомври 2026 г. · 11 мин.

Ако сте обидени или оклеветени във Facebook, в сайт или в онлайн медия, можете да подадете тъжба по Наказателния кодекс или да предявите иск за обезщетение. И в двата случая делото обикновено може да се гледа в града, в който живеете, а не само по адреса на автора. За иска Върховният касационен съд потвърди това отново с определение № 5163 от 27 октомври 2026 г. Обясняваме разликата между обида и клевета, кой път да изберете, сроковете и как да подготвите делото, за да не бъде изпратено в друг град.

Как можем да помогнем

На 27 октомври 2026 г. Върховният касационен съд (ВКС) отново потвърди, че искът за обезщетение заради клевета в интернет може да се гледа в града на пострадалия. С определение № 5163 по ч.гр.д. № 4382/2026 г., IV гражданско отделение, ВКС отмени определение на Окръжен съд Бургас, който беше изпратил на Софийския районен съд дело за статия в електронна медия с довода, че меродавно е седалището на медията, а то е в чужбина. Делото ще се гледа от Районен съд Бургас, където живее ищецът. По-долу обясняваме цялата картина: какво е обида и какво клевета, кога да подадете тъжба и кога иск, пред кой съд и в какви срокове.

Каква е разликата между обида и клевета

Обида е да кажете или да извършите нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие (чл. 146, ал. 1 НК). Клевета е да разгласите позорно обстоятелство за другиго или да му припишете престъпление (чл. 147, ал. 1 НК). Обидата обикновено е обидна оценка или определение, а клеветата е твърдение за конкретен факт. Затова при клевета авторът не се наказва, ако докаже, че разгласеното е истина (чл. 147, ал. 2 НК).

Наказанията са глоби и обществено порицание, без лишаване от свобода:

• за обида: глоба от 500 до 3000 лв. (255,65 до 1533,88 евро), като съдът може да наложи и обществено порицание (чл. 146, ал. 1 НК);
• за клевета: глоба от 1000 до 7000 лв. (511,29 до 3579,04 евро) и обществено порицание (чл. 147, ал. 1 НК);
• за обида, нанесена публично или разпространена чрез средства за масова информация или по друг начин: глоба от 500 до 10 000 лв. (255,65 до 5112,92 евро) и обществено порицание (чл. 148, ал. 1 НК);
• за клевета при същите условия или клевета с тежки последици: глоба от 1000 до 15 000 лв. (511,29 до 7669,38 евро) и обществено порицание (чл. 148, ал. 2 НК).

Тъжбите за публикации в социални мрежи и сайтове обикновено са по чл. 148 НК, защото публикацията е разпространена публично или по друг начин.

Тъжба или иск: кой път да изберете

Обидата и клеветата не се преследват от прокуратурата. Наказателното производство започва само по тъжба на пострадалия (чл. 161, ал. 1 НК), която трябва да бъде подадена в шестмесечен срок от деня, в който сте узнали за престъплението (чл. 81, ал. 3 НПК). Тъжбата може да доведе до наказание за автора. Обезщетение по нея получавате само ако предявите и граждански иск в наказателното дело, най-добре още с тъжбата (чл. 84, ал. 1 и чл. 85 НПК). Държавната такса за такъв иск е 4 на сто от уважената сума, но не по-малко от 25,56 евро (чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК).

Самостоятелният иск за обезщетение пред граждански съд (чл. 45 ЗЗД) може да се предяви в петгодишен срок от откриването на автора (чл. 110 и чл. 114, ал. 3 ЗЗД). Държавната такса е 4 на сто от цената на иска, но не по-малко от 25,56 евро, и се внася при подаването на исковата молба (чл. 1 от Тарифата). Обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по справедливост (чл. 52 ЗЗД), а законната лихва се дължи от деня на увреждането, без да е нужна покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Ако вече сте предявили иск по ГПК, не можете да го предявите и в наказателното дело (чл. 84, ал. 2 НПК).

Ако целта ви е преди всичко обезщетение, гражданският иск дава повече време и възможност сами да изберете съда. Ако искате и наказание за автора, тъжбата трябва да бъде подадена в шестмесечния срок.

Пред кой съд се завежда искът за обезщетение

Общото правило е, че искът се предявява пред съда, в района на който е постоянният адрес или седалището на ответника (чл. 105 ГПК). При иск за вреди от непозволено увреждане ищецът може да избере и съда по местоизвършването на деянието (чл. 115, ал. 1 ГПК). Изборът е на ищеца. Промените в обстоятелствата след подаването на исковата молба, например преместване на ответника, не са основание делото да бъде изпратено на друг съд (чл. 120 ГПК).

Законът не определя какво е местоизвършване на деянието, затова ВКС го тълкува според особеностите на увреждането. Клеветата е извършена, когато позорното обстоятелство е разгласено, т.е. когато изявлението е възприето от лице, различно от автора и от пострадалия. Ако клеветата е казана пред други хора на определено място, компетентен е съдът по това място, а мястото, където пострадалият е научил за нея, е без значение.

При публикация в интернет деянието не може да се свърже с едно географско място, защото публикацията може да бъде видяна от всеки, който има достъп до интернет. Затова единствената сигурна връзка с определено място е мястото, където са настъпили вредите. То обичайно съвпада с местопребиваването на пострадалия, там, където той е възприел публикацията, и именно това място е местоизвършване на деянието по чл. 115, ал. 1 ГПК. ВКС формулира правилото общо за разпространяване на изявления или информация в интернет (определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г. на ВКС, I г.о.). То се прилага както при иска срещу автора на публикацията (чл. 45 ЗЗД), така и при иска срещу лицето, което му е възложило работа, при или по повод на която публикацията е направена (чл. 49 ЗЗД), например работодателя на автора.

ВКС се позовава на практиката на Съда на Европейския съюз: решението от 25 октомври 2011 г. по съединени дела C-509/09 и C-161/10 (eDate Advertising и Martinez) и решението от 17 октомври 2017 г. по дело C-194/16 (Bolagsupplysningen и Ilsjan). Според тях пострадалият от публикация в интернет може да търси обезщетение за всички вреди пред съдилищата по центъра на своите интереси.

Практиката е последователна от 2022 г. насам, а в определение № 4651 от 30.09.2026 г. по ч.гр.д. № 3538/2026 г., IV г.о., ВКС изрично я нарича непротиворечива. Най-важните определения:

• определение № 165 от 25.07.2022 г. по ч.гр.д. № 2476/2022 г. на ВКС, I г.о.: искът за публикации в интернет остава в Софийския градски съд, избран от пострадалия, въпреки възражението на ответницата, че делото трябва да се гледа от Окръжен съд Пловдив по нейния адрес;
• определение № 50216 от 29.09.2022 г. по ч.гр.д. № 2972/2022 г. на ВКС, I г.о.: при видеа, публикувани в YouTube и във Facebook, мястото, където са заснети, е без значение, а компетентен е Районен съд Козлодуй по местоживеенето на ищеца (в някои по-нови определения номерът е изписан като 502016);
• определение № 4882 от 13.10.2026 г. по ч.гр.д. № 2999/2026 г. на ВКС, III г.о.: при интервю, дадено по телефона за радиопредаване и публикувано със запис на сайта на радиото, компетентен е Районен съд Велико Търново по местоживеенето на ищеца, а не съдът по мястото, откъдето ответницата е говорила;
• определение № 5163 от 27.10.2026 г. по ч.гр.д. № 4382/2026 г. на ВКС, IV г.о.: правилото важи и за статия в електронна медия, без значение къде е седалището на медията.

Пред кой съд се подава тъжбата

Наказателното дело е подсъдно на съда, в чийто район е извършено престъплението (чл. 36, ал. 1 НПК). При публикация в интернет мястото на разпространение не може да се установи, затова ВКС определя съда, в чийто район е центърът на интересите на пострадалия, т.е. там, където са засегнати доброто му име и положението му в обществото. Обикновено това е местоживеенето му. Споровете между съдилищата за това кой да гледа тъжбата решава ВКС (чл. 44, ал. 1 НПК):

• определение № 409 от 20.09.2023 г. по ч.н.д. № 805/2023 г. на ВКС, I н.о.: за обида и клевета в коментари във фейсбук група на село делото е на Районен съд Ямбол, в чийто район живее тъжителката, а не на съда по адреса на подсъдимата;
• определение № 357 от 31.07.2023 г. по ч.н.д. № 661/2023 г. на ВКС, III н.о.: тъжителката се е преместила да живее в чужбина, но центърът на интересите ѝ е останал в града, в който е живяла, и делото е на Районен съд Хасково; ВКС прилага същото правило и за обидата;
• определение № 227 от 23.04.2026 г. по ч.н.д. № 362/2026 г. на ВКС, III н.о.: при клевета в имейли до конкретни адресати информацията не е общодостъпна, затова престъплението е извършено там, където адресатите са отворили писмата, и делото е на Районен съд Поморие.

Кога не можете да заведете делото в своя град

Значение има как ответникът е разгласил клеветата, а не откъде пострадалият е научил за нея. В делото по определение № 1758 от 03.04.2026 г. по ч.гр.д. № 1202/2026 г. на ВКС, IV г.о., ищецът твърдеше, че ответникът го е оклеветил пред участниците в среща на парламентарна група в сградата на Народното събрание, а самият той е научил за думите от интернет телевизия. Не се твърдеше ответникът да е разпространил думите си в интернет, затова местоизвършване на деянието е мястото на срещата в София и делото беше изпратено на Софийския районен съд. Въззивният съд посочи и че ответник по иска е авторът на думите, а не медията, която ги е разпространила. По същата причина при имейли до конкретни хора меродавно е мястото, където те са ги отворили (определение № 227/2026 г. на ВКС, III н.о., по-горе).

Какво става, ако ответникът възрази срещу подсъдността

По гражданското дело съдът не следи сам за тази подсъдност. Възражение, че делото не е подсъдно на избрания от ищеца съд, може да направи само ответникът и най-късно в срока за отговор на исковата молба, който е един месец (чл. 119, ал. 4 и чл. 131, ал. 1 ГПК). В съдебните актове разпоредбата често се цитира като чл. 119, ал. 3 ГПК, по номерацията отпреди изменението от 2018 г. Ако ответникът не възрази навреме, делото остава в избрания съд.

Ако уважи възражението, съдът прекратява производството пред себе си и изпраща делото на компетентния съд. Делото се смята за висящо пред него от деня, в който е подадена исковата молба, а извършените дотогава действия запазват силата си (чл. 118, ал. 2 ГПК). Определението по подсъдността може да се обжалва (чл. 121 ГПК), а определението на въззивния съд може да бъде обжалвано пред ВКС, ако са налице основанията за допускане на касационно обжалване (чл. 274, ал. 3 и чл. 280 ГПК).

Спорът за подсъдност може да забави делото с месеци. В делото, решено с определение № 5163/2026 г., Районен съд Бургас се произнесе по възражението през април 2026 г., Окръжен съд Бургас през август, а ВКС на 27 октомври 2026 г. Едва след това делото може да продължи по същество.

Как да подготвите делото

1. Запазете публикацията веднага, докато е достъпна: адреса (URL), датата, снимки на екрана, коментарите под нея и имената на хора, които са я видели. Изтрита публикация трудно се доказва, а вредите обикновено се доказват със свидетели.
2. Следете сроковете: шест месеца за тъжбата от деня, в който сте узнали за публикацията, и пет години за иска от откриването на автора.
3. Посочете изрично къде живеете и къде сте се намирали, когато сте видели публикацията. В делото по определение № 4651 от 30.09.2026 г. по ч.гр.д. № 3538/2026 г. на ВКС, IV г.о., ищецът не беше посочил къде се е намирал, когато е научил за видео във Facebook, и делото беше изпратено от Софийския районен съд на Районен съд Велинград по адреса на ответника.
4. Определете ответника. Искът може да е срещу автора на публикацията (чл. 45 ЗЗД), срещу лицето, което му е възложило работата (чл. 49 ЗЗД), или срещу двамата. Когато ответниците са от различни съдебни райони, искът може да се предяви пред съда в района на един от тях (чл. 116 ГПК).
5. Изберете районния или окръжния съд според цената на иска: при цена над 25 000 лв. (12 782,30 евро) първа инстанция е окръжният съд (чл. 104, т. 4 ГПК), а при по-ниска цена е районният съд.
6. Ако сте ответник и смятате, че гражданското дело не е заведено пред правилния съд, направете възражението в отговора на исковата молба. След изтичането на срока за отговор то не може да бъде направено.

Ако спорът е трансграничен

Когато ответникът живее в друга държава от Европейския съюз, международната компетентност по гражданския иск се определя по Регламент (ЕС) № 1215/2012. Освен пред съдилищата на държавата, в която живее ответникът (чл. 4), искът за непозволено увреждане може да се предяви и пред съдилищата на мястото, където е настъпило или може да настъпи вредоносното събитие (чл. 7, т. 2). Според посочените решения на Съда на ЕС пострадалият от публикация в интернет може да търси обезщетение за всички вреди пред съдилищата на държавата, в която е центърът на неговите интереси. За дружество това е мястото, където то извършва основната част от стопанската си дейност. Искането за поправка и премахване на публикацията се предявява пред съд, който е компетентен за всички вреди (решението по дело C-194/16).

Представляваме пострадали от обида и клевета в интернет и в медиите, както по тъжби, така и по искове за обезщетение, а също и ответници по такива дела, включително когато делото е заведено заради публично участие и може да се поиска ранното отхвърляне на иска по новите правила срещу „делата шамари“. Офисът ни е до Съдебната палата в София.

Всички публикации