От 10 октомври 2026 г. Гражданският процесуален кодекс има нова глава за делата, заведени заради публичното участие на ответника (ДВ, бр. 92 от 6 октомври 2026 г.). Какво се променя за журналисти, граждански активисти, учени и всеки, който е изразил позиция по въпрос от обществен интерес.
Накратко
- Законът е обнародван в „Държавен вестник“, бр. 92 от 6 октомври 2026 г., и е в сила от 10 октомври 2026 г. Новата глава тридесет и трета „б“ (чл. 388с–388ч ГПК) се прилага във всяко гражданско и търговско дело, водено поради публичното участие на ответника, включително пред въззивния съд и не само при трансграничен спор.
- Ответникът може да поиска искът да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен най-късно в първото заседание. Ищецът има една седмица да обоснове иска, а съдът обявява решението си в двуседмичен срок след това.
Законът за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК), внесен от Министерския съвет на 31 юли 2026 г., въвежда в българското право Директива (ЕС) 2024/1069 относно защитата на лицата, ангажирани в публично участие, срещу явно неоснователни искове или съдебни производства, с които се злоупотребява. Такива дела са известни като „дела шамари“ (на английски SLAPP, strategic lawsuits against public participation). Срокът за въвеждане на директивата изтече на 7 май 2026 г. Законът е приет на 30 септември 2026 г., обнародван е в „Държавен вестник“, бр. 92 от 6 октомври 2026 г., и тъй като не предвижда друг срок, е в сила от 10 октомври 2026 г. (чл. 5, ал. 5 от Конституцията).
Какво е публично участие
Публично участие е изявление или дейност на физическо или юридическо лице при упражняване на свободата на изразяване на мнение и на информация, на свободата на изкуствата и науката или на свободата на събранията и сдруженията, както и свързаните с това подготвителни и подпомагащи действия, по въпрос от обществен интерес (§ 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ГПК). Въпрос от обществен интерес е въпрос, който е от естество да засегне правата и законните интереси на обществото, например в областите (§ 1, т. 6):
- основни права, обществено здраве и безопасност, околна среда или климат;
- дейността на лице, което е публична фигура в обществения или в частния сектор;
- въпроси, обсъждани в производства пред органите на законодателната, изпълнителната или съдебната власт, органите на местното самоуправление и в други производства, предвидени в закона;
- сигнали или публично оповестена информация за корупция, измама или други престъпления или административни нарушения;
- защитата на ценностите съгласно чл. 2 от Договора за Европейския съюз или Конституцията, включително на демократичните процеси от незаконна намеса, по-специално чрез борба с дезинформацията.
Защитата не е само за журналисти и медии. Тя обхваща и граждански активисти, неправителствени организации, учени, творци, синдикални членове, лица, подали сигнал, и всеки, който е изразил позиция по такъв въпрос, например в публикация, интервю, сигнал до институция или коментар в социалните мрежи.
За кои дела се прилагат новите правила
Правилата се прилагат във всяко производство по граждански и търговски дела, водено поради публичното участие на ответника (чл. 388с ГПК), а съответно и пред въззивния съд (чл. 388ч). Най-често това са искове за обезщетение заради клевета или обида, заради засягане на търговската репутация или за неимуществени вреди от публикация, сигнал или протест. Директивата изисква защита само по дела с трансгранично значение, но българският закон я прилага и към изцяло вътрешните спорове. Когато установи, че делото е водено поради публичното участие на ответника, съдът посочва това изрично в диспозитива на решението, както и дали делото има трансгранично значение по смисъла на чл. 5 от директивата (чл. 388х, ал. 2 ГПК).
Новите правила не отнемат правото да се търси съдебна защита на честта, доброто име или търговската репутация. Основателният иск се разглежда по общия ред. Правилата са насочени срещу исковете, чиято основна цел е да възпрепятстват, ограничат или санкционират публичното участие.
Ранно отхвърляне на очевидно неоснователен иск
Ответникът може да поиска искът да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен. Искането се прави най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, но е най-добре да бъде включено още в отговора на исковата молба. По делата, образувани преди 10 октомври 2026 г., по които първото заседание вече е проведено, ответникът може да поиска прилагане на новите правила до приключване на съдебното дирене (§ 6 от преходните и заключителните разпоредби на закона). Производството е кратко (чл. 388т ГПК):
- в едноседмичен срок от искането съдът указва на ищеца да изрази становище и да обоснове иска си;
- ищецът разполага с една седмица да направи това;
- ако искането е основателно и ищецът не обоснове иска, съдът постановява решение, с което го отхвърля, а ако искането е неоснователно, делото продължава по общия ред;
- съдът обявява решението с мотивите в двуседмичен срок след изтичането на срока за ищеца;
- решението подлежи на обжалване по общия ред.
Искът се отхвърля с решение, а не делото се прекратява. Влязлото в сила решение има сила на пресъдено нещо, затова същият иск не може да бъде предявен отново.
Представляваме ответници по искове за обезщетение заради публикации, изявления и сигнали, а също и лица, чиито чест и репутация са засегнати и които търсят защита по съдебен ред. Офисът ни е до Съдебната палата в София.
Как можем да помогнем
Можем да поемем защитата ви по дело, заведено заради ваше изявление, публикация или сигнал, от отговора на исковата молба до обжалването.
- Преценяваме дали делото попада в новата глава на ГПК и дали е подходящо искане за ранно отхвърляне
- Изготвяме отговора на исковата молба с искането искът да бъде отхвърлен като очевидно неоснователен
- Събираме доказателства за обществения интерес и за признаците на злоупотреба
- Искаме обезпечение на разноските ви и обжалваме неоснователни запори и възбрани
- Представляваме ви пред въззивния съд и пред Върховния касационен съд