Предявяване на вземане в несъстоятелност и отменителни искове: срокове и права на кредитора

Ива Петкова, адвокат · Публикувано 2 ноември 2026 г. · 5 мин.

Когато длъжник изпадне в несъстоятелност, кредиторите получават само това, което предявят навреме и успеят да защитят. Сроковете са кратки, а най-голямата стойност често е в сделките, с които длъжникът е изнесъл имущество преди това. Обясняваме какво трябва да направи кредиторът и къде се печели или губи най-много.

Как можем да помогнем

Производството по несъстоятелност събира всички кредитори в едно дело и разпределя имуществото на длъжника по строг ред. Кредиторът, който пропусне срок, рискува да не получи нищо, а този, който се включи активно, може да увеличи масата, от която се плаща, като атакува сделките, с които длъжникът е изнесъл имущество. Затова несъстоятелността не е формалност за счетоводството, а момент за бързи и добре подготвени действия.

Кой може да поиска откриване на производство

Производство по несъстоятелност се открива по писмена молба на длъжника или ликвидатора, на кредитор по търговска сделка, на Националната агенция за приходите за определени публични задължения, както и на Главна инспекция по труда при неизплатени повече от два месеца заплати на поне една трета от работниците (чл. 625 ТЗ). За кредитора молбата е силен инструмент: тя често кара длъжника да плати или да предложи споразумение, но изисква внимателна преценка на доказателствата за неплатежоспособност.

Предявяване на вземането

Кредиторите предявяват писмено вземанията си пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписването на решението за откриване в Търговския регистър (чл. 685, ал. 1 ТЗ). Молбата е по образец, съдържа обстоятелствата, на които се основава вземането, привилегиите и обезпеченията и банкова сметка за плащанията, и към нея се прилагат всички писмени доказателства (чл. 685, ал. 2 до 4 ТЗ). Пропуснато обезпечение или привилегия в молбата може да премести кредитора с няколко реда назад при разпределението.

С предявяването давността се прекъсва и не тече, докато трае производството (чл. 685а ТЗ). Вземане, предявено след едномесечния срок, но до два месеца след изтичането му, все още се приема, но кредиторът не може да оспорва вече приети вземания и се удовлетворява от остатъка, ако вече е извършено разпределение; след този срок вземания, възникнали до откриването, не могат да се предявяват (чл. 688, ал. 1 и 2 ТЗ).

Кредитор от друга държава от Европейския съюз участва при същите срокове. Трансграничните производства се уреждат от Регламент (ЕС) 2015/848 относно производството по несъстоятелност, а стандартните формуляри са определени с Регламент за изпълнение (ЕС) 2017/1105.

Списъците на синдика и възраженията

В 14-дневен срок след изтичането на срока за предявяване синдикът съставя списък на приетите и на неприетите вземания (чл. 686, ал. 1 ТЗ). Длъжникът или всеки кредитор може да направи писмено възражение пред съда, с копие до синдика, срещу прието или неприето вземане в 7-дневен срок от обявяването на списъците; предмет на възражението могат да бъдат основанието, размерът, обезпечението или привилегията (чл. 690 ТЗ). Съдът се произнася с определение, което не подлежи на обжалване (чл. 692 ТЗ).

Ако възражението не бъде уважено, остава установителният иск: кредиторът с неприето вземане може да иска установяване на съществуването му, а кредитор може да оспори прието вземане на друг кредитор. Искът се предявява пред съда по несъстоятелността в 14-дневен срок от обявяването на определението в Търговския регистър, държавната такса е върху една четвърт от вземането и не се внася предварително, а при разпределението се заделя резерв за спорното вземане (чл. 694 ТЗ). Оспорването на фиктивни вземания на свързани с длъжника лица често е най-ефективният начин да се увеличи делът на истинските кредитори.

Редът, по който се плаща

Осребреното имущество се разпределя в законов ред (чл. 722, ал. 1 ТЗ). Първо се плащат вземанията, обезпечени със залог, ипотека, запор или възбрана, от сумата, получена от обезпечението, след това вземанията с право на задържане, разноските по несъстоятелността, вземанията на работниците, издръжката, публичните вземания на държавата и общините, вземанията, възникнали след откриването, и едва след тях останалите необезпечени вземания. Когато парите не стигат за даден ред, те се разпределят между кредиторите от него съразмерно (чл. 722, ал. 2 ТЗ). Затова за необезпечения търговски кредитор позицията в реда и размерът на масата решават колко ще получи.

Отменителни искове: как се връща изнесеното имущество

Най-голямата стойност за кредиторите често е в сделките, сключени преди несъстоятелността. Синдикът, а при негово бездействие всеки кредитор, може да предяви искове по чл. 645, 646 и 647 ТЗ и по чл. 135 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) в двугодишен срок от откриването на производството, заедно с исковете за връщане на имуществото в масата (чл. 649, ал. 1 и 2 ТЗ). Исковете се разглеждат от съда по несъстоятелността, а решението има действие за длъжника, синдика и всички кредитори (чл. 649, ал. 5 ТЗ). Държавната такса е върху една четвърт от цената на иска и не се внася предварително (чл. 649, ал. 6 ТЗ).

Законът определя за всяка група сделки период назад, считан от подаването на молбата за откриване:

• плащане на неизискуем паричен дълг или ново обезпечение за стар дълг в последната година, а плащане на изискуем дълг в последните 6 месеца, след началната дата на неплатежоспособността; сроковете са две години, съответно една година, ако кредиторът е знаел за неплатежоспособността, а знанието се предполага при свързани лица (чл. 646, ал. 2 до 4 ТЗ);
• безвъзмездни сделки в последните две години, а със свързани лица в последните три години (чл. 647, ал. 1, т. 1 и 2 ТЗ);
• сделки, при които даденото значително надхвърля полученото, в последните две години, и обезпечения за чужди задължения в последната година, но не по-рано от началната дата на неплатежоспособността, а в полза на свързано лице две години (чл. 647, ал. 1, т. 3 до 5 ТЗ);
• увреждащи кредиторите сделки със свързани лица в последните две години (чл. 647, ал. 1, т. 6 ТЗ);
• прихващания, извършени при знание за неплатежоспособността или в последната година преди молбата (чл. 645, ал. 3 и 4 ТЗ).

Тези искове изискват анализ на счетоводството на длъжника, на сделките със свързани лица и на датата, от която длъжникът е неплатежоспособен. Кредиторите, които разполагат с информация за прехвърлянето на имоти, вземания или предприятие, трябва да я предоставят веднага, защото двугодишният срок тече от откриването.

Къде адвокатът променя изхода

• в първия месец, когато вземането трябва да бъде предявено с правилното основание, привилегия и обезпечение;
• в 7-те дни за възражения срещу списъците, когато се оспорват фиктивни или завишени вземания на други кредитори;
• при отменителните искове, където се връща имущество в масата и сумите често надхвърлят самото вземане;
• в събранието и комитета на кредиторите, където се решава как се осребрява имуществото и дали се приема план за оздравяване;
• при чуждестранен кредитор, който трябва да спази българските срокове, без да познава процедурата.

Адвокатско дружество „Петкова & Минков“ представлява кредитори и длъжници в производства по несъстоятелност и по свързаните с тях искове. Работим на български, английски, руски и немски език.

Всички публикации